EHF – терапия е метод за въздействие върху биологично активни точки и зони от човешкото тяло за терапевтични и здравни цели с електромагнитно излъчване с изключително високи честоти (EHF). От физическа гледна точка, обхватът на EHF попада върху милиметровата част от спектъра, която съответства на честоти от 30 до 300 GHz. EHF има кохерентност и ниска интензивност на сигнала, тоест нагряването на тъканите по време на EHF процедурите не надвишава 0,1 ° C и следователно се отнася към методите с нетермичен ефект върху тялото. Нетермичният механизъм на действие на EHF го прави абсолютно безопасен за пациента. За терапевтични и оздравителни цели честотите с дължина на вълната 7,1 mm (42,25 GHz), 5,6 mm (53,57 GHz), 4,9 mm (61,22 GHz), 2,53 mm (118, 57 GHz), както и „EHF шум“ с обхват от около 40 – 80 GHz.

За първи път в света EHF е получен в СССР през 60-те години на миналия век, екип от учени, ръководен от академик Н.Д. Девятков. Наблюдението на биологичните ефекти от EHF даде възможност да се формулират основните теории за механизма на действие на този фактор, представяме най-интересните от тях. Теорията, предложена от Н. Девятков и М. Голант, свързва първичното въздействие на EHF излъчване със структури, обобщаващи различни биологични обекти, като ензимни протеини, клетъчни мембрани и др., Имащи диполен електрически моменти с естествени собствени честоти, съвпадащи с милиметровия вълнови обхват. Излагането на външни EHF – честоти инициира акустичноелектрични вълни в клетъчните мембрани. Клетката започва да генерира контролиращи сигнали за възстановяване и адаптивни процеси с образуването на нови мембрани и мембранни комплекси. EHF имитира сигнали за вътрешен контрол, подобни на тези, генерирани от клетки при различни условия на живот, което осигурява ефективността на въздействието на EHF върху животни и хора. [Н. Девятков и др., 1987; М. Голант., 1987].

Според труда на О. Бецков и И. Петров водните молекули са основната мишена за EHF. Получава се EHF-изпомпване на водата на горните слоеве на кожата, което се съпровожда от увеличаване на фракцията на ротационно енергийно зависими водни молекули с повишена химическа активност. Техните сблъсъци със слабо хидратирана повърхност могат да служат като канал за прехвърляне на възбуждане към по-дълбоки слоеве на кожата, където са разположени чувствителни към хидратация входни елементи на регулаторните системи. Такава термализация на диспергирани водни молекули в повърхностния слой може да измести критичните параметри на спусковите системи. Промяна в степента на хидратация на протеините на клетъчната мембрана води до техните конформационни промени, което се отразява в йонния транспорт и активността на АТФ синтетаза в енергообразуващите мембрани. Синтезът на АТФ и неговото натрупване определят физиологичните ефекти на стимулацията. Крайният ефект върху тялото се формира от участието на неврохуморалната система, органи, участъци от кожата и точки на приетото излъчване [О. Бецков., 1989; И. Петров и др., 1989].